69 Followers
76 Following
DayDreamer

DayDreamer

“It is what you read when you don't have to that determines what you will be when you can't help it.” ― Oscar Wilde

Currently reading

Charmed and Dangerous: Ten Tales of Gay Paranormal Romance and Urban Fantasy
Andrea Speed, Rhys Ford, Charlie Cochet, K.J. Charles, Jordan L. Hawk, Lou Harper, Astrid Amara, Nicole Kimberling, Ginn Hale, Jordan Castillo Price
The Complete Grimm's Fairy Tales (Pantheon Fairy Tale and Folklore Library)
Wilhelm Grimm, Jacob Grimm, Joseph Campbell, Josef Scharl, Margaret Raine Hunt, Padraic Colum, James Stern
Die Rivalinnen. Adaptiert
Norgard Kohlhagen
Великият лов
Robert Jordan
The House of Medici: Its Rise and Fall
Christopher Hibbert
Promise of Blood
Brian McClellan
Fulcrum
beren
Wear It Like A Crown
zarah5

Тайните на занаята (Придворният убиец, #1)

Тайните на занаята (Придворният убиец, #1) - Robin Hobb, Юлиян Стойнов Fitz is a bit whiney but overall it's great. I like the magics, I like the story, and I'm invested in the characters.
Counted as a win.

— Той носи верига с три камъка на нея. Има я от кралица Желана, заради някаква специална услуга. Хъм. Шутът го мрази. Веднъж ми призна, че когато останали насаме, Гален започнал да го обижда и да го замеря с разни неща.
Веждите на Сенч подскочиха. Толкова беше изненадан, че едва не изпусна чашата.
— Шутът говори ли с теб?
— Понякога — признах предпазливо. — Но не много често. Само когато има настроение. Появява се изневиделица и започва да ми казва разни неща.
— Какви неща?
Едва сега осъзнах, че така и не бях разказал на Сенч за онази история с „фиц-фаворизира-финеса“. Беше твърдо объркана, за да се връщам сега към нея.
— Уф, странни неща. Преди два месеца ме спря и ми каза, че идната утрин нямало да е подходяща за лов. А денят се оказа чудесен. Бърич удари един доста едър елен. Сигурно си спомняш. Беше същият ден, когато се натъкнахме на вълчицата. Разкъса няколко от кучетата ни.
— Да, добре си спомням — замислено каза Сенч. — Тогава тя едва не докопа и теб.
Свих рамене.
— Бърич я повали. След това ми се ядоса, сякаш аз бях виновен, и ми заяви, че щял да ме спука от бой, ако вълчицата била наранила Сажда. Сякаш можех да зная, че ще се нахвърли върху мен… — Спрях разколебано. — Сенч, зная, че шутът е малко странен. Но аз обичам да разговарям с него. Вярно, че ми говори в гатанки и понякога ме ругае или ми се подиграва. Друг път ме съветва — да си измия косата или да не нося жълто… но…
— Какво? — подкани ме той.
— Аз го харесвам. Може и да ми се подиграва, но го прави с добри чувства. Той ме кара да се чувствам… някак важен. Дори само с това, че е избрал да говори с мен.
Сенч вдигна ръка, за да прикрие усмивката си. Не разбирах какво го е развеселило.
— Довери се на инстинкта си — рече ми той. — И помни всички съвети, които ти дава. Освен това гледай никой да не разбере, че идва при теб и ти говори. Някой може да не погледне с добро око на това.
— Кой?
— Крал Умен например. В края на краищата шутът е негов. Той го е купил.
Поне дузина въпроси изникнаха в главата ми. Сенч забеляза изражението ми и вдигна ръка.
— Не сега. И без това ти казах предостатъчно.